Посред нощ агенти на германското Гестапо нахлуват в няколко къщи в Тесендерло и арестуват Фредерик, Петрус, Франс, Алберт и Йозеф – всички членове на съпротивителната група BNB. Обвинени в дейности на съпротивата и в помагане на хора, които се укриват, те са депортирани в Германия и изпратени в различни трудови и концентрационни лагери, от които никой от тях не се завръща.
Когато влиза в концентрационния лагер „Бухенвалд“, Петрус прочита над портата думите „Jedem das Seine “. Но какво е направил 18-годишният младеж, за да заслужи такава съдба? Като веломеханик той от време на време поправя велосипеди и мотоциклети за бойци от съпротивата и хора, които се укриват, но Гестапо не може да намери почти нищо друго, в което да го обвини.
Най-голямото проявление на съпротива от страна на Петрус е отказът му да предаде приятелите си. Нито заплахите, нито изтезанията могат да го накарат да ги предаде, а съратниците му от БНД (Белгийското национално движение) са дълбоко благодарни за смелостта му, особено предвид младата му възраст.
Бруталният принудителен труд в крайна сметка се оказва прекалено тежък за Петрус. Тъй като вече не е в състояние да работи, той е поставен в транспорт за болни затворници. Не знаем точно как умира, но вероятно е бил толкова отслабнал, че не е оцелял по време на пътуването.
За майката на Петрус арестът му е пълна изненада. Тя не знае нищо за участието му в БНД. След войната тя остава сама: съпругът ѝ е починал преди войната, а най-големият ѝ син е платил с живота си за отказа си да проговори.
Тази история е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Показване на английския текст
