Елизабет Андрисе израства във Влисинген. Когато е на около петнадесет години, баща ѝ решава да се премести в Белгия. В Антверпен Елизабет се омъжва за поляка Пинкас Спира и на двойката се ражда син, Жан. Тъй като остава в Белгия след изтичането на 10-дневното му разрешение за пребиваване, Пинкас остава без гражданство. Поради брака си Елизабет споделя този статут. В резултат на това на семейството ѝ не е позволено да премине френската граница. На родителите ѝ и на брат ѝ Лу било разрешено да го направят. Те пътуват към Нидерландска Източна Индия и накрая попадат в японски лагери. Елизабет, Пинкас и синът им се завръщат в Антверпен и живеят на Herculusstraat 1 в Berchem. През есента на 1941 г. успяват да стигнат тайно до Свободната зона във Франция. Но и там евреите не са в безопасност. Те полагат всички усилия да продължат бягството си.
Пинкас успява да прекоси Пиренеите и да влезе в Испания. Елизабет и Жан попадат в ръцете на мрежа от измамници - пасажери. Те са заловени при първия си опит за бягство, но са освободени срещу големи подкупи. Вторият опит се оказва фатален: те са арестувани и транспортирани до Дранси. Оттам заминават със 76-ия транспорт за лагера за изтребление Аушвиц-Биркенау, където са незабавно убити. Елизабет е на 36 г., а Жан - на 6 г. Ингрид Вандер Векен написва завладяващата книга "Verloren" (Изгубени) за трагичните военни преживявания на Елизабет Андрисе и нейното семейство. (Pelckmans, ISBN 978 94 6434 161 4).
Тази история е преведена автоматично и може да съдържа грешки. Показване на английския текст
