Кой е Gunter Demnig, художникът зад Stolpersteine?

Gunter Demnig е германски художник. Роден е в Берлин през 1947 г. и е получил идеята за Stolpersteine през 1992 г. „Stolperstein“ е немски за „камък, в който се препъваш“. Проектът често се нарича най-голямият децентрализиран мемориал в света. Повече за него има на stolpersteine.eu, личния сайт на Demnig.

Първият камък

На 16 декември 1992 г. Demnig поставя първия камък пред историческата градска палата в Кьолн. Камъкът напомня за заповедта от 1942 г. синти и роми да бъдат депортирани в Аушвиц. Първите камъни за отделни хора са положени в Кьолн през 1995 г. и в Берлин-Кройцберг през 1996 г., отначало без официално разрешение. През 1997 г. първите официално одобрени камъни са положени в Сейнт Гьоргън близо до Залцбург, Австрия. От 2000 г. градът Кьолн дава разрешение и проектът расте оттам нататък.

Защо в тротоара?

Stolperstein лежи на нивото на тротоара, така че физически не се препъвате в него. Идеята на Demnig е, че човек се препъва с ума и със сърцето си и че за да прочетете името, трябва да се наведете. Той често цитира израз от Талмуда: човек се забравя само когато се забрави името му.

Как се появяват камъните

Камъни поискват и плащат частни лица и местни групи, например роднини, жители, училища и дружества за история. Местни доброволци проучват живота на човека в архиви, търсят роднини и искат разрешение от общината, защото тротоарът е обществена земя. От 2005 г. камъните се изработват на ръка от скулптора Michael Friedrichs-Friedlaender в Берлин. Полагането е кратка церемония, на която се четат имена и често се полагат цветя, обикновено с роднини, съседи и ученици. Години наред Demnig полагаше повечето камъни сам.

Критика

Не всеки е съгласен с формата. Charlotte Knobloch, дългогодишен ръководител на еврейската общност в Мюнхен, възразява, че имената лежат на земята, върху която хората ходят. Затова Мюнхен не разрешава Stolpersteine на обществена земя и вместо това използва плочи и стели на стени и колове. Поддръжниците отговарят, че минаването покрай камъните не е проява на неуважение, че наведянето за четене е точно смисълът и че много роднини сами искат камъни.

На картата можете да намерите камъните близо до вас.